Sonata Arctica – PAID IN FULL – НАПЪЛНО ИЗПЛАТЕН
Share on Facebook |ноември 4th, 2008
няма коментари
превод на: Sonata Arctica
Sonata Arctica
paid in full
So I hoped we could find a new day, cannot live without you
You gave me the chance, time and again, in vain
Now my feelings for you, every tear, every smile, paid in full
Break the chain, but no longer can I take the pain
It’s hard for me to love myself right now,
I’ve waited, hated, blamed it all on you
Needed to be strong, yet I was always too weak
So I can only blame myself for this state we are in
I will take what you have for me now, if it’s not too late
Did you change? I did too. Love can grow from the last grain
It’s hard for me to love myself right now,
I’ve waited, hated, blamed it all on…
You…
I need you…less and less…
Every day feeds this moral decay
Yet I have grown to love you even more
I fall back, and I turn another cheek.
You mouth the words you’re not ready to speak
You’re scared of me now; no I never had a clue
That I’d become so much stronger than you.
I will take – what you have – for me now, if it’s not too late
If you like, I will leave; I will not miss the last train again
It’s hard for me to love myself right now,
I’ve waited, hated, blamed it all on you…
It’s hard for me to love your face right now
I’m waiting, hating, needing being
Me…
I need you…less and less and
Every day leads us farther away…
From that moment
Is hard for me to hate myself right now
Finally I’m understanding me
One day we may have whole new me’s and you’s
But first I need to learn to love me too….
напълно изплатен
така че се надявах, че ние ще можем да открием ново време, не мога да живя без теб.
Ти ми даде надеждата, време и отново-напразно.
Сега моите чувства към теб, всяка сълза, всяка усмивка, напълно изплатени,
разчупвам оковите, но не мога вече да понасям болката.
Трудно ми е да се обичам точно сега,
аз чаках, мразех, за всичко винях теб.
Имах нужда да бъда силен, все още бях винаги твърде слаб,
така че мога само себе си да виня за положението, в което сме.
Сега ще взема каквото имаш за мен, ако не е прекалено късно…
промени ли се? Аз също. Любов може да расте от последното зрънце.
Трудно ми е да се обичам точно сега,
аз чаках, мразех, за всичко винях теб.
Ти…
имам нужда от теб.. все по-малко и по-малко…
Всеки ден подхранва това гниене на духа
И все пак, обичам те дори повече…
Падам назад и обръщам и другата буза
Ти мрънкаш думите, които не си готов да кажеш
Страхуваш се от мен сега, не, никога не съм предполагал,
че съм станал толкова по-силен от теб.
Ще взема – каквото имаш – за мен сега, ако не е прекалено късно
Ако ти харесва, ще си тръгна; Няма да изпусна последния влак отново
Трудно ми е да се обичам точно сега,
аз чаках, мразех, за всичко винях теб.
Трудно ми е да обичам лицето ти точно сега
Чакам, мразя, нуждая се да бъда
Аз…
имам нужда от теб.. все по-малко и по-малко…
Всеки ден ни отдалечава все повече…
От онзи момент
Трудно ми е да мразя себе си в момента
Най-накрая, разбирам себе си
Някой ден можем да имаме много аз и ти-та
Но първо имам нужда да те накарам и теб да ме обичаш…
Скорошни коментари