Journey – Don’t Stop Believin’ (Не спирай да вярваш)

0
463

Момиче от малък град, живее в самотен свят –
се качи на нощния влак, пътуващ за някъде.
Градско момче, родено и отгледано в Южен Детройт –
се качи на нощния влак, пътуващ за някъде.

  • Toва, което писателят се опитва да накара слушателя да направи, е да създаде образ във неговото съзнание, който да бъде разбран, и вероятно да изгради симпатии в негова полза. Хората често се объркват, като създават 2 образа за песента, защото искат да си мислят, че е за тях. Това, обаче, е ефективен литературен похват, който цели читателят да се вкара в историята. Дали тази история е написана да се погледне от по-далеч – никой не може да знае.

Певец в задимена стая,
миризма на вино и евтин парфюм –

  • Когато писателите разказват история, те знаят елементите “къде”, “кога”, понякога и “защо”. С горните редове авторът изяснява “къде”, като ‘докосва’ няколко от нашите сетива. Певецът ни показва какво да си представим, докато слушаме, дори как да “гледаме” сцената. Запушената стая ни подсказва как да си представим аромата,където сме, а може би и визуално да си представим дим, подобен на този в запушен бар? “Евтин парфюм” в комбинация с “вино” .. може би “задимената стая” всъщност е хотелска?!….

за едно усмивка, те могат да споделят нощта
и продължава напред, напред, напред, напред.

  • Сега, след като авторът е иградил картина на ситуацията, той ни представя отново героят [ проститутка ] и другият герой [ клиент от мъжки пол ]. След това, по каквато и да е причина, мъжът се усмихва и те споделят нощта по начин, по който вашето съзнание би желало да изпита.

Странници чакат, нагоре и надолу по булеварда,
техните сенки търсят в нощта

  • Сега авторът ни приветства да създадем друга картина в съзнанието си. Добре е да се отбележи, че главният герой не е задължително да присъства. Авторът ни показва хора по булевард, най-вероятно такива, които приличат на този в стаята, който по-рано слушателят си представи. Техните сенки, най-типичния зловещ символ в литературата, описват сцена неотговаряща на забързаният ритъм. Тази тъмнина всъщност е разпространена тема през цялото време “среднощен влак”, “сенки, търсещи в нощта”.

улични хора, живеят само за да намерят емоция
скрита някъде в нощта.

  • Тези редове ни казват за хората в новата сцена. Уличните лампи изобразяват как тези хора могат да бъдат намерени в ъглите на улицата, където търсят емоция, независимо дали тя е щастие от това, че не чувстват нищо, или заедно с това и тъга, заради вероятно саморазрушителните за тях навици, които често ги докарват до подобни ситуации.

Усилена работа за секс, всеки иска тръпка,
плаща с всичко, за да хвърли заровете само още веднъж.

  • Употребата на думата “мой” предполага, че авторът вече говори в първо лице през очите на героят. Тя работи усилено, само за да получи секс – не телевизор или кола, както всеки от нас. Но след всичко, както ни е казвано, проституцията е най-старата професия и “всеки иска тръпка”. Има причина, поради която е общоприето, че “нощните хора”, са някои от най-пропадналите. Това е така, защото те са обърнали гръб на техните морали и плащат най-високата цена, правят най-големите жертви, продавайки това, което наистина притежават – техните тела.

Някои ще спечелят, някои ще загубят, някои са родени да пеят блус,
филмът никога не свършва, той продължава напред и напред, и напред….

  • Да, някои ще спечелят – те сигурно ще са богати, може би и известни. Други ще загубят, а “някои са родени да пеят блус”. И каква по-добра музика за описание на живота на проститутка, от най-душевната, най-страстна и често – най-тъжната някога изпята. И този филм, който до сега си представяше слушателят “продължава напред и напред, и напред”.

Не спирайте да вярвате,
дръжте се за това чувство
хора на уличните лампи.

  • И историята свършва със сантиментален досег и един вид сбогуване … на всички онези “хора на уличните лампи”, които очевидно всички много харесват.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР