From Autumn To Ashes – Short Stories with Tragic Endings
— Къси Истории с Трагични Завършеци

0
164

Тук стоиш кипящ във вина.
Само тишината оправдава това действие на малодушие.
Скования поглед на твоето лице моли за прошката –
единственото нещо, което аз не мога да дам.

(Виждал ли си някога онзи един човек
и начина, по който прави онези неща
и то те наранява толкова много, подобно е на умиране . . . умиране)

Аз мога да ти дам свобода от твоята вина
с потрепване на моята китка върху твоята,
аз мога да ти дам душевно спокойствие с изкуствена усмивка.

Аз мога да ти дам смърт с поглед на моето лице.

Това е твоята свобода в живот на заблуда
без последна целувка и никакви съжаления;
вие не заслужавате сбогом.
Това е вашата свобода в живот със заблуда
без последна целувка и сбогуване.

Тук стоиш кипящ във вина.
Само тишината оправдава това действие на малодушие.
С къса история, тази която преживяваш ежедневно, ти си трагичната загуба.
Няма подходящ край от книгите на тази твоя приказка
Само тази, написаната от кръв взета от твоята писалка, която държиш в своята безжизнена ръка.
Плача за теб. Роня сълзи. Скърбя. Искам края.
Плача за теб. Роня сълзи. Скърня. Искам края.
Скърби, поискай края,
Скърби, поискай края,
Скърби, поискай края.

Погледна ли, видял ли си някога онзи един човек
и коварния начин, по който прави онези неща, които те нараняват толкова много?
Толкова много прилича на смъртоносно пропадане по жарта на великия пламък.
Това е онзи момент когато твоите очи видимо разпръскват клевети
и да викаш за признания при безцветните разпокъсани облаци на небето.
Ти позволи на този един човек да слезе в най-съвършения момент.
И разбива ми моето сърце това да знам, че единствената причина да бъдеш тук е напомняне на това, което аз не ще имам никога…
Не ще имам никога… аз не ще….
Стоейки толкова близо знам, че ме убива да вдишам в теб…
Стоейки толкова близо знам, че ме убива да вдишам в теб…
Но тази маса за един е станала поносима.
Успокоявам се сега, и за това, аз се грижа нежно за теб.
Погледна ли, видял ли си някога онзи един човек
и коварния начин, по който прави онези неща, които те нараняват толкова много?
Толкова много прилича на смъртоносно пропадане по жарта на великия пламък.
Това е онзи момент когато твоите очи видимо разпръскват клевети
и да викаш за признания при безцветните разпокъсани облаци на небето.
Ти позволи на този един човек да слезе… да слезе… аз те пазя…. аз те пазя.
Само кажи, че ще направиш същото за мен…
Само кажи, че ще направиш същото за мен…
Само кажи, че ще направиш същото…
Само кажи, че ще направиш същото, за мен
За това, че обичам толкова много Есента,
аз се отдавам на прахта на мъртъвците.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР