Ела, накарай ме да усетя липсата ти

…за теб

Мамо, прибирам се вкъщи сега,
аз не съм това, което ти очакваше от мен….

Почти като твоя живот,
почти като твоята безкрайна борба,
проклятие, денят е дълъг,
проумей, че не си приобщен…

Прости ми.
Прости ми, защо не мога да си го простя?

Живот в ад – Неговите ръце, крака, очи, нос и уши били изчезнали и той не можеш да вижда, да говори или да чува – но неговата мисъл работела перфектно, оставяйки го затворник на собственото си тяло.