Спомените премахват лъжите.
Долините винаги разкриват светлина.

Звездите също умират…

Опитваш се да поддържаш безразличното ми настроение.
И целувките на дамите се превръщат в кървави захапки.

Те борят огъня с алкохол -но-
погледни истината: края започна.

Гробницата, в която си, не е толкова дълбока!!!

Морфина ще отнесе дъха ти далеч.

Тялото ми се движи, сърцето ми все още бие.
Само това ли е целта на съществуването?

реката, където ние бяхме плакали, удави спомените -
вървя сам… към другата страна

Всичко е въпрос на време…
Защо да се опитвам да живея, когато всички сме родени да умрем?