Успокой се, кучко!
Мислех си, че те познавам.
Постарах се да ти дам цялата си любов.
Майната ти, докара ме до тези неприятности
и всичко се изпари.
И знай, че не съм забравил, че ме запозная с моите хора.
Преглътнах го. Без теб щях да умра.
Опитах да ти се отплатя с пари
направих всичко по силите си да продължим.
Вече приех, че това е минало
и знам, че ме обичаш –
обичаш ме от съжаление.

В началото беше толкова сладка –
времето минаваше бавно, когато не сме заедно
…толкова съм наивен.
После всичко се превърна в мъчение.
Домъкна се вкъщи,
за да съм ти под ръка и да ме унижаваш,
но нещата не вървят така.
Отне ми време да видя, че има светлина и без теб.
Свърши, може би ще съжалявам,
но след време само ти ще съжаляваш.
Може би няма, може би ще,
но все още си оставаш евтина
и само ти си си виновна, а пък обвиняваше мен.
Ооо звуча като кучка – малка разгонена кучка –
с много натрупан гняв в себе си.
Много силен гняв.
още една курвенска история.

Научих си урока,
сега си събирай нещата и изчезвай.
Знаем, че съм старо куче –
всички емоции са ми познати –
този гняв няма да ме уплаши.
Малък шамар ще ми дойде добре –
радвам се, че опита.
и само ти си си виновна, а пък обвиняваше мен.
Все мен.


Песента е вдъхновена от тогавашните проблеми на Durst с приятелката му. Раздялата с нея е вдъхновение за песните „Nookie“ и „Re-Arranged“.

Първото нещо, което прави впечатление, е твърдата пластмасова кутийка на диска. Това е дебютен албум и такава обвивка, макар и най-вероятно по-скъпа от картонената, отива много повече. Освен това създава едно усещане за old-school, което лично на мен ми допада. Допада ми, защото това чувство вече ме подготвя за това, което ще чуя. В тази връзка, албумът е миксиран и мастериран в Soundlurker Studios, които са работили с голяма част от артистите в българската метъл сцена.
Саунда, от своя страна, е разпознаваем и имам чувство, че не съм слушал друга група с такъв саунд. Бих го определил като Chemical Trash Metal 🙂 Както и да е…

 

Да се върна на кутийката. Разтварям я оставам адски изненадан, че скрита от вътрешната страна лежи книжка с текстовете на всичките 11 песни. Огромни адмирации за това! Другото, което прави още по-голямо впечатление е, че освен на английски, групата има записани песни и на български. И ето, че още преди да съм чул каквото и да е, аз вече съм очарован.

 

 

Набързо прехвърлям текстовете от любопитство. Прави ми впечатление болката и страданието, което направо се стича по ръцете ми, докато разгръщам книжката. Вече съм от части подготвен ….

И с очарование пускам диска. Саунда е първичен, а рифовете са разнообразни и са точно каквото очаквам. Но най-хубавото е, че звучат авторски. Това е албум, който не е правен по уроци в YouTube „как да напишем песен за 5 минути“. Средната продължителност на песните е 5 минути. Това подсказва, че Zaplaxa имат какво да кажат, те имат много за споделяне. Нито един елемент не ми липсва – чувам любимите ми break down-и; има и премерено количество сола; наситени барабани и backing vocal-и. Прави ми впечатление и участието на гост вокалите Стефан Йорданов, повече познат като „Stiff“ от Insmouth и Георги Спиров от 40 Days Later. Какво друго бих могъл да поискам, освен да чуя всичко това на живо час по-скоро. Това ще се случи на 7 октомври, на промоцията на албумът When Dreams Become Brutality, заедно с Humanity May Sink в Пловдив.

Българската музика има нужда от вашата подкрепа. Zaplaxa има какво да ви каже, елате на 7-ми октомври.
А до тогава, страницата на бандата се намира на адрес: https://www.facebook.com/zaplaxa.band/

Това е въпрос, който се появи сред феновете на Twenty One Pilots от средата на март 2015, когато за първи път се спомена това име. Албумът със същото име щеше да излезе скоро и той беше подкрепен от още 2 клипа, които включваха мистичният герой. Като се използват някои улики от текста и от клиповете, феновете успяха да изградят общ профил на Blurryface, или по-скоро какво той символизира.

На кратко, Blurryface е обратното на вокала Tyler Joseph. Blurryface e Пижу, ако Tyler е Пенда. Blurryface е Ин, ако Tyler е Ян. Но Blurryface е описан не като физически обект, а повече като недостижим такъв, който живее в тялото на Tyler. Неговото присъствие за първи път се усеща в песента “Fairly Local” („От квартала“ бел. прев.) Въпреки че е много дълбока и мрачна песен, тя има радостно послание още в началото:
I’m fairly local, I’ve been around, бел. прев.:

Аз съм от квартала, бях наоколо.

С тези редове иска да каже, че той остава верен на своите корени и чувства връзка с феновете си, които са били с него от самото начало. Въпреки началният позитивизъм, първият куплет преминава в малко по-мрачно настроение, когато Tyler разказва как критиците и медиите описват депресивната тема във Vessel1. След него се появява бриджът2 на песента, който е най-тъмната част, т.к. представя Blurryface. Още в началото — “Yo, this song will never be on the radio” („Тази песен никога няма да се появи по радиото“ бел. прев.) той изявява желанието си Tyler да смени музиката и стилът си.

Следващата песен, която се появи, беше “Tear In My Heart” („Сълзи в сърцето ми“ бел. прев.). Обратно на Fairly Local, която е бавна и мрачна, “Tear In My Heart” се усеща като напълно противоположна. Всъщност, основното послание е победата на Tyler над Blurryface с помощта на жена му Jenna. Името на песента изобразява как Jenna е разкъсала сърцето на Tyler, за да има възможност да изтръгне Blurryface от там. Видеото пък, което породи много дискусии след като стана силно популярно, показва как Jenna удря Tyler няколко пъти, докато устата му не започва да кърви. Въпреки, че на пръв поглед изглежда много насилствено видео, това всъщност е борбата с Blurryface. Това твърдение е подкрепено от припевът “I’m Alive” („Аз съм жив“ бел. прев.) и “I’m on Fire” („Кръвта ми ври и кипи“ бел. прев.), които добре показват как Tyler се чувства от „Сълзите в [неговото] сърце“ (“The tear in [his] heart”). В допълнение видеото показва любовта на Tylor към жена си. Към края на песента текстът е „Сърцето ми е моята броня, тя е сълзата в моето сърце“ (“My heart is my armor, She’s the tear in my heart”) — Броня изглежда много студена дума, показваща недостъпност, но и сигурност. „Тя е сълзата в сърцето му“ показва, че Jenna вече е вътре, тя няма нужда да се бори с бронята, а той ще я закриля с нея, като освен това я е допуснал до истинските си чувства. А изразяването на толкова топли чувства ясно показва победата над Blurryface.

Последното видео, от този период, е към песента “Stressed Out („Стресиран„, „Напрегнат“ или „Нервна криза“ бел. прев — превод на Stressed Out)”. Тази песен показва развитието на историята с битката с Blurryface. По всичко личеше, че последната битка е спечелена от Tyler. Това, обаче, беше опровергано след като Blurryface показа, че отново контролира ситуацията. Песента първоначално щеше да излезе в неделя вечерта – 21 дена след последната и това щеше да е по шаблонът, който Tear In My Heart изгради. Но това не се случи. Вместо това, феновете получиха изявление от Blurryface в личният си twitter профил, че той е накарал Tylor да смени премиерната дата на понеделник вечерта. Причината за това не е ясна. По-късно корицата на страницата на групата във Facebook беше сменена със снимка на лошо и грешно написан ръкописен текст „Понеделник Ве ерта“ (бел. прев.)3 като се предполага, че това е почеркът на Blurryface.

В понеделник вечерта излезе за първи път песента Stressed Out, придружена от видео клип. В поредицата тази се оказва най-сложната и най-значима, т.к. споделя най-много. Най-общо Tylor е „Притиснат“, „Страдащ“, „Напрегнат“ (бел. прев., Stressed Out) от присъствието на Blurryface. Повече за песента и клипа прочетете тук: Twenty One Pilots – Stressed Out превод

В допълнение на всичко написано до тук, други малки знаци се забелязват във всички три клипа от споменатите. Tyler е сниман със черно по врата и ръцете, а това са частите от тялото му, с които той прави музика (Tyler пее и свири на пиано и окулеле). Това може да означава, че Blurryface контролира музиката му. Друго повтарящо се е липсващата буква “g” във всички съобщения от Blurryface (Monday ni ht). Преди известно време излезе реклама на песента „Goner“, за която после беше потвърдено, че ще бъде ремастериранa версия на Goner и ще бъде последната песен в албума. Въпреки, че все още нищо не е потвърдено, изглежда че „g“ е слабото място на Blurryface и в края на албума той вече е победен. Може би отговора се крие в текста на Goner4

източници:
Who is Blurryface?,
Bridge (music)

[Tyler Joseph — б.а.]:
Иска ми се да бях намерил по-добър звук, който никой до сега не е чувал
[Tyler иска да е по-добър във всичко, което прави — б.а.]
Иска ми се да имах по-добър глас, който да изрича по-хубави думи.
Иска ми се да бях намерил подходящ нов припев.
Иска ми се да не ми се налага да римувам всеки път, когато пея
[Tyler иска свобода да прави музика по свои собствени правила — б.а.]

Казаха ми, че страховете ми ще намаляват, колкото повече остарявам
[вероятно това са думи на Blurryface — б.а.],
но вече не съм сигурен и сега ме интересува какво мислят хората.

[Blurryface – обратното на Tyler или личност без идентичност, но с характер, провокиран от мнението на хората, или феновете — б.а.]:
Моето име е Blurryface и ме интересува какво мислят хората.

Иска ми се да върна времето назад до добрите стари дни,
когато мама ни пееше приспивни песни, но сега сме напрегнати.
Ние сме напрегнати.

Понякога определена миризма ме отвежда във времето, когато бях малък –
Как така толкова време не разбрах от къде идва.
Ако я намеря, бих направил свещ от нея, да се пробвам да я продам,
но нямаше да се прочуя с това, сигурно щях да продам само една —
най-вероятно на брат ми, защото имаме един и същ вкус
[Blurryface е неговия брат, част от него — б.а.]
едни и същи дрехи, и домашно отгледана трева на 1 хвърлей [на много близко — б.а.] от поточето, на което бяхме свикнали да си играем,
но това само би ни напомняло за времето, когато нищо нямаше значение –
между студентски заеми и къщи върху дървото щяхме да изберем второто.
[поредното потвърждение, че парите за Tyler не са важни — б.а.]

Моето име е Blurryface и ме интересува какво мислят хората
Иска ми се да върна времето назад до добрите стари дни,
когато мама ни пееше приспивни песни, но сега сме напрегнати.

Ние си играехме, като се наричахме с различни имена,
ние щяхме да построим ракета и щяхме да я изстреляме много надалеч,
мечтаехме за космоса, но сега се смеем на себе си
и си казваме „събуди се, трябва да изкарваш пари“.

Иска ми се да върна времето назад до добрите стари дни,
когато мама ни пееше приспивни песни, но сега сме напрегнати.

[Blurryface потвърждава, че е било така — б.а.]:
Ние си играехме, преструвайки се на нещо друго, хлапе
ние си играехме, преструвайки се на нещо различно, събуди се, трябва да правиш пари.
[Blurryface иска Tyler да порасне, за да започне да изкарва пари – те са важни за Blurryface — б.а.],
Ние щяхме да построим ракета и щяхме да я изстреляме много надалеч,
мечтаехме за космоса, но сега ТЕ ни се подиграват в лицето,
като казват „събудете се, трябва да правите пари“.
[Краят на песента показва през погледа на Blurryface колко детски се държи Tyler, а думите му показват, че е дошло време той да се събуди и да започне да изкарва пари. Парите, както много от феновете на Twenty One Pilots знаят, не мотивират дуото да правят музика. Парите мотивират единствено Blurryface. — б.а.]


Tyler Joseph обяснил за MTV, че „Blurryface“ е

момче, което представлява всичко от неговата личност, и всичко около него, за което не е сигурен

Част от популярността на песента идва от възможността на музиката да се свързва с различна група слушатели като включва различни теми от много популярни песни през годините. Примерно феновете на Aerosmith ще усетят носталгичната нотка на песента „Walk This Way“ от 1975 в ритъма. Ритъм, който също е част от много рап песни от „едно време“. Струва си да се спомене това парче от 1995 год.:

Tyler за процеса по създаване на Blurryface (за списание Rolling Stone, 2016): „Въпросът, който излезе пред мен, докато пишех беше ‘Как тези неща оказват влияние на начинът ми на живот? С какво компенсирам това, което не харесвам в себе си? Какво правя, за да го прикрия?’

Всичко, което правим, за да прикрием нашите несигурности, може да бъде вредно. Този образ ми помогна да разбера нещата, в които не съм сигурен и защо не съм и какво правя в компенсация. Дадох му име и седнахме заедно на масата. Така имам възможност да видя всичко, което е в мен и да го анализирам от друга гледна точка.“

Когато за първият път чух Legion: The Rise бях като ударен от 1000 мегаватов гръм.

The Contradiction са интернационална група, която включва членове от Чехия, Полша, Казахстан и Украйна, и първото, което ще ви направи впечатление, са ориенталските ритми. Те много силно се открояват измежду djent звученето. По-голямата част от това EP е инструментал, но пък това още повече ме кара да потърся още музика на The Contradiction. И тук идва новото парче — RED CYCLOPS, което по нищо не отстъпва на старите — напротив, превъзхожда го с 2-но повече вокали.

Инструменталът не е случаен. Основната тема на музиката на The Contradiction e посветена на тъмната част от Warhammer 40,000. Китаристът на групата — Tarassenko Nikita — ми сподели, че в модерната музикална сцена липсва музика на тази тематика. А именно
Вселената на Warhammer изглежда много по-различна, сравнена с другите измислени светове, като Star Wars или Star Track, или други с подобна тематика. Тя се върти около негативизма на човечеството. Това е един несъвършен свят от ужаси и бруталност, породен от вътрешната война на хората.

Тя описва колко ужасно може да бъде бъдещето на човечеството,

ако хората продължат да се бият без причина, ако продължат да се ръководят от религията и продължат да бъдат толкова непокисти и невежи, колкото са в момента. Основната тема е

В мрачната тъмнина на далечно бъдеще има само война

Звучи като едно гадно бъдеще, нали?

Ще се хареса на феновете на Born of Osiris, The Korea или Pheriphery. Влезте в bandcamp страница на групата и изсушайте всичко https://contraproject.bandcamp.com/

Напоследък се наслушах на музика, особено в metalcore секцията. Като че ли тази сцена вече е препълнена и, колкото и да се опитват групите да избягат, те се оплитат в стереотипа и всичко звучи еднакво. И сложно. Дори вокалите им вече са сродни.

И тук идва електрониката. За мен, лично, Chimaira поставиха това начало. Но Darknet не са Chimaira и дори не се опитват да бъдат. Darknet свирят metal, всеки може сам да определи какъв *core са, като чуе музиката им най-долу в страницата. Цялостно музиката им е проста – семпли рифове и ниски китари, но на места всичко става много сложно, което внася много енергия в парчетата и привлича слушателя. Допълнителна емоция внасят и електронните елементи.

Бих си пуснал албумът още няколко пъти.

P.S.
Предвид широкото разпространение на терминът „darknet“ е почти невъзможно да се открие каквато и да е информация за тази банда, за това се опитвам да се свържа с групата и да ги питам лично някои неща. Пишете в коментарите, ако искате да прочетете нещо конкретно 🙂

record label: Hollowed Records
facebook на групата: https://www.facebook.com/wearedarknet/
itunes: http://www.apple.com/itunes/download/?id=1162099443

Албумът може да бъде чут тук: Onkyo Music
или тук (Hollowed Records Youtube):

Мислех си за времето преди,
когато ме беше страх да кажа каквото трябваше да кажа,
но нещата се промениха и аз намерих начин да освободя тази болка.
Все още се боря, но знам, че трябва да виня себе си.
Отказах се от всичко, за да намеря начин да запазя кръвта си чиста.
Изглежда, че всички около мен се чувстват добре –
трябва да им се възхищавам и да науча себе си да се чувствам така.
Но, знаеш, толкова е трудно, когато си разконцентриран, изтощен, а си бил на тяхно място някога.
Объркан, върша хулиганщини – не знам какво да направя по въпроса.

Това е всичко, от което някога ще се нуждая – да освободя съзнанието си.
Ще направя всичко, за да бъда спокоен.
Разпръсни всичките ми красиви мечти надалеч. Остави ме да блестя.

Никога преди не съм се чувствал по този начин.
Трябва само себе си да виня.
Това е моят шанс да се измъкна.
Искам да блестя.

С изненадващ удар,
знам че за нищо няма да спра.
По-добре се махни от пътя ми, момче,
или ти ще си следващият повален.
Мога да продължа и без да го правя,
така че продължи по своя път.

За тези, които чувстват това, трябва да се изправиш и да повалиш кучката.
С изкуствена невинност скоро отново ще загубя разсъдък,
но не мога и не трябва, защото знам, че искам единствено да блестя.

Това е всичко, от което някога ще се нуждая – да освободя съзнанието си.
Ще направя всичко, за да бъда спокоен.
Разпръсни всичките ми красиви мечти надалеч. Остави ме да блестя.

Заблести с мен!

Corey Taylor си спомня как Slipknot без малко не се разделят, след като първият им албум е „мамка ви“ на цялата музикална индустрия.

Той разказва за Alternative Press: „Това беше идея, която харесах, защото беше „мамка ви“ на цялата музикална индустрия. Само един силно-унищожителен албум и това е. Спомням си вълнението по лицата ни и в сърцата ни. Дори казах на приятелите си – пичове, разделяме се. Те си помислиха, че съм полудял.“

На 28 август, се навършват точно 15 години от издаването на IOWA, благодарение на това, че през онази година Slipknot не се разделят. IOWA не е просто албум – част от дискографията на банда. IOWA е обявен за Албумът на 21-ви век от читателите на Metal Hammer. Албумът на века!

По повод 15 годишнината на IOWA, Alternative Press провеждат дълъг разговор с Corey Taylor, който малко ще съкратя.

ТЕКСТОВЕТЕ НА ПЕСНИТЕ В IOWA
Какъв беше процесът на писане и композиране на текстовете? Друг член на бандата взе ли участие в този процес?
Бих казал, че те са 98% мои. Спомням си, че Joey [б.пр. Jordison] ми даде някои неща, които искаше да опитам и върху които беше работил, които ми харесаха. Paul [Gray] ми даде някои идеи. Clown допринесе с някои неща. Всичко беше общо усилие. Бих казал, че 98% от текстовете, дойдоха от мен или съм използвал неща, които са дошли като идея, в следствие с нашите преживявания или разговори в групата. Мисля, че главното вдъхновение дойде от цялото това време по пътищата и после – изморени и изтощени – да влезем в студио и да запишем албум. Но в същото време с жажда, все още с гняв и готови да излеем този гняв и да продължим. Всички ни натискаха на направим някакви сингли, но ние им теглихме майните и им казахме, че ще правим каквото си искаме. Бих казал, че това е вторичен продукт – излезе толкова подъл, и наситен, и луд. И се опитвам да разбера дали това беше добре или зле. Това е брутален албум.

Когато започнаха да се появяват песните – къде бяха написани те – по пътя или в студио?
Беше по средата. Текстът на “People = Shit” го имах наполовина написан и започнахме да работим по него по пътя. Но не беше текст, докато след 1 или 2 месеца вкъщи не започнахме работа с Ross [Robinson] така че се заех да завърша текстовете колкото можех по-добре. За мен текстовете не са завършени, докато записът не приключи. Постоянно преработвам нещо – не само това, което казвам, но и това как го казвам. Докато дойде време за запис в студио, дори и в студиото, постоянно си записвам някои неща, така че да съм сигурен, че всички звучи точно както искам.

IOWA КАТО ИМЕ В ИСТОРИЯТА
Какво беше мнението ти за IOWA, когато албумът беше завършен спрямо сега, 15 години по-късно?
Смешното е, че аз бях убеден, че албумът ще е много по-плашещ. Имаше част в него, която щеше да ужасява хората. Имаше част от мен, които искрено искаше да тегли майните на всички и да направим албума. Имаше и друга част от мен, която беше по-смирена и се страхувах да не разрушим последните 18 месеца. Спомням си, че го слушах и си казах „Мамка му – адски черен е“. Не бях чувал нещо подобно преди това. Беше страхотно стълкновение на тонове, хаос и структура. И, както съм казвал и преди, този албум звучи адски плътно; толкова плътно, че можеш да го носиш вместо палто. Има необходимото качество. Кара те да си кажеш „мамка му, колко е як“. Аз слушах албума 2 до 3 месеца, когато излезе, после спрях, защото адски много ми напомняше адът, през който преминавах тогава. До преди около 5 години го чух за първи път с други уши и си казах „Мамка му, забравил съм колко е як този албум“. Така, че това определено е албум, който мога да чуя по всяко време и винаги ще се гордея с него, изненадан от усещането на жестокост и насилие.

Днес щеше да бъде ядрена бомба в поле от слънчогледи.

Какво очаквахте от IOWA, когато отидохте в студиото?
Как очаквахте Slipknot на допринесе на света с този албум и на себе си – като личности?

Мисля, че очаквахме да се справим добре, поне колкото с първият албум. Първият албум беше свиреп, но все пак има светлина в тунела. Има много повече мелодия, към която хората могат да бъдат привлечени. IOWA се извисява като Ад. Мисля, че очаквахме „Знаеш ли какво? Да направим социален албум“ по време, в което никой не го правеше. Просто излезе на пътя и продавай албума. Имахме „Left Behind„, който беше страхотен сингъл и песен, но не бяхме сигурни дали някой ще я пусне, но те я пуснаха…. за много кратко, защото тогава стана атентатът 11 септември и за нас всичко приключи. Така че, буквално се върнахме до моментът, в който мислехме, че вариантът ни е да го изсвирим на живо и да продадем албума там на място, на всички хора, които са там. Все пак привлякохме вниманието на публиката, но тогава всичко беше прекалено реално и може би не преценихме добре събитията… ние не знаехме, че нещо такова може да се случи. Беше тежко, още повече че всъщност ние бяхме ударената държава. Хората бяха в нещо като „паник режим“. Но албумът IOWA по някакъв начин допринесе на хората да излезят от това положение. Даде им някакво чувство на кураж и им помогна да се изправят и да кажат „Знаеш ли какво? Мамка ти. Няма да ни изплашиш. Ние сме американци, ще се справим.“

Ти може би си спомняш, преди време, хората мислеха, че ние ще дойдем и ще си отидем. Ще сме поредната посредствена банда, която се опира само на това как изглежда. Хората забравиха колко сме талантливи. Всеки албум им напомня за това, което буквално ги вбесява. Точно, когато си мислят, че са измили канала с нас, ние излизаме и си възвръщаме всичко. Това вбесява хората.

Ако IOWA излезе днес, за първи път, каква реакция мислиш, че ще донесе?
Мисля, че ще има същото въздействие, но по друг начин-и все пак толкова осезаемо. Пак същото силно влияние, както тогава, защото звучи различно, дори тогава звучеше по-различно от всичко, което някой беше издавал. Днес щеше да бъде ядрена бомба в поле от слънчогледи. Щеше да покоси всичко. Не казвам нищо за новият метъл, който е на сцената. Казвам само, че албумът е силен и уникален. Този албум, дори 15 години по-късно, звучи и се отличава от останалите. За нас това е доказателство какво трайно наследство може да остави Slipknot. Този албум е ключов елемент за това. Ти може би си спомняш, преди време, хората мислеха, че ние ще дойдем и ще си отидем. Ще сме поредната посредствена банда, която се опира само на това как изглежда. Хората забравиха колко сме талантливи. Всеки албум им напомня за това, което буквално ги вбесява. Точно, когато си мислят, че са измили канала с нас, ние излизаме и си възвръщаме всичко. Това вбесява хората. Първият албум беше прецедент, но IOWA показа на хората, че независимо от обстоятелствата, никой никога няма да разбере каква ще е следващата ни стъпка. Много се гордея от това.

Хората трябва да усетят разрушението на Iowa.

Ти и Клоунът сте споменавали, че след първият албум сте искали да се откажете. Какво ви даде кураж да продължите?
Е, бих искал да кажа някои неща, за хората, които ни накараха да издадем още един албум, но честно казано – беше успокояващо. Аз, Клоунът, Джоуи и Пол щяха да експлодират. Ние се размотавахме и си говорехме готини неща. Една от тях беше тази идея и аз я обикнах, защото тя беше „мамка ви“ на цялата музикална индустрия. Само един силно-унищожителен албум и това е. Спомням си вълнението по лицата ни и в сърцата ни. Дори казах на приятелите си – пичове, разделяме се. Те си помислиха, че съм полудял. И после, естествено, друго влияние натежа и си казахме „може би не трябва да се разделяме“.

Така че се замислихме. Спомням си за едно шоу, където нямаше съблекални. Имаше само една конферентна зала и всички бяхме там и някой беше оставил табло за рисуване. Всички от бандата са мъже – може да са очаква, че някой има забравен спрей за рисуване в него. Клоунът имаше и започна да рисува как ще изглежда обложката на следващият албум и, разбира се, тя беше противна – странно, зле нарисувано куче, което пикае. Беше абсурдно. Но после написа „IOWA“ и каза „Определено трябва да кръстим следващият албум Iowa“. И всички харесахме името. Спомням си дори когато почти завършихме албума и се появи идея да сменим името. Аз си казах „Не, заеби това, трябва да е Iowa.“

Хората трябва да знаят какво е да израснеш в тази адски дупка. Хората трябва да усетят разрушението на Iowa. Трябваше да опрем нож в глупостите на западна Пенсилвания и да я оставим да умре. Да плюем на нея, докато умира. Знам, заради фактите, че имаше определящо влияние. Имахме името, нека да напишем албума и да продължавам. Като погледна назад, определено това беше правилната идея-съгласен съм. Но в същото време си мисля колко яко щеше да е изкараме адски як първи албум и после да се разделим. Всеки се връща на работното си място и казва „За какво говорят всички? Дори нямам представа какво става“.

Като слушаш IOWA сега, какво би направил по друг начин?
Очевидно сега е лесно, след като знам какви са последствията. Работата е там, че Slipknot винаги сме се гордяли с това, че не падаме в клишета. Точно това е една от причините Iowa да звучи по този начин, като просто избягва клишетата. Но после в много случеи мисля, че се поддадохме на клишетата, което трябваше да бъде дообмислено. Вероятно наркотиците, пиенето и т.н. – всичко ни повлече. Но ние не му позволихме да стигне до музиката, а само до нас. Сещаш ли се? То ни завъртя по много тъмен начин. Някои от нас излязоха от това, но други не успяха. Не бих казал, че щях да променя нещо само, за да не съм на мястото, на което съм в момента. Очевидно е, че не бих искал да губим някои хора. Да се обърнеш назад е най-добрият начин да видиш нещата заради „бих, трябваше, можеше“. От днес е трудно да погледна толкова назад, но мисля, че ако питаш който и да е от тези, които все още са тук (дали ще променят нещо) – никой не би променил нищо. Това е пътят който поемаш, това е пътят, който трябва да следваш, защото ако не минеш по този път, нямаше да водим този разговор сега.