Slipknot без малко не се разделят след първият албум

0
27

Corey Taylor си спомня как Slipknot без малко не се разделят, след като първият им албум е “мамка ви” на цялата музикална индустрия.

Той разказва за Alternative Press: “Това беше идея, която харесах, защото беше “мамка ви” на цялата музикална индустрия. Само един силно-унищожителен албум и това е. Спомням си вълнението по лицата ни и в сърцата ни. Дори казах на приятелите си – пичове, разделяме се. Те си помислиха, че съм полудял.”

На 28 август, се навършват точно 15 години от издаването на IOWA, благодарение на това, че през онази година Slipknot не се разделят. IOWA не е просто албум – част от дискографията на банда. IOWA е обявен за Албумът на 21-ви век от читателите на Metal Hammer. Албумът на века!

По повод 15 годишнината на IOWA, Alternative Press провеждат дълъг разговор с Corey Taylor, който малко ще съкратя.

ТЕКСТОВЕТЕ НА ПЕСНИТЕ В IOWA
Какъв беше процесът на писане и композиране на текстовете? Друг член на бандата взе ли участие в този процес?
Бих казал, че те са 98% мои. Спомням си, че Joey [б.пр. Jordison] ми даде някои неща, които искаше да опитам и върху които беше работил, които ми харесаха. Paul [Gray] ми даде някои идеи. Clown допринесе с някои неща. Всичко беше общо усилие. Бих казал, че 98% от текстовете, дойдоха от мен или съм използвал неща, които са дошли като идея, в следствие с нашите преживявания или разговори в групата. Мисля, че главното вдъхновение дойде от цялото това време по пътищата и после – изморени и изтощени – да влезем в студио и да запишем албум. Но в същото време с жажда, все още с гняв и готови да излеем този гняв и да продължим. Всички ни натискаха на направим някакви сингли, но ние им теглихме майните и им казахме, че ще правим каквото си искаме. Бих казал, че това е вторичен продукт – излезе толкова подъл, и наситен, и луд. И се опитвам да разбера дали това беше добре или зле. Това е брутален албум.

Когато започнаха да се появяват песните – къде бяха написани те – по пътя или в студио?
Беше по средата. Текстът на “People = Shit” го имах наполовина написан и започнахме да работим по него по пътя. Но не беше текст, докато след 1 или 2 месеца вкъщи не започнахме работа с Ross [Robinson] така че се заех да завърша текстовете колкото можех по-добре. За мен текстовете не са завършени, докато записът не приключи. Постоянно преработвам нещо – не само това, което казвам, но и това как го казвам. Докато дойде време за запис в студио, дори и в студиото, постоянно си записвам някои неща, така че да съм сигурен, че всички звучи точно както искам.

IOWA КАТО ИМЕ В ИСТОРИЯТА
Какво беше мнението ти за IOWA, когато албумът беше завършен спрямо сега, 15 години по-късно?
Смешното е, че аз бях убеден, че албумът ще е много по-плашещ. Имаше част в него, която щеше да ужасява хората. Имаше част от мен, които искрено искаше да тегли майните на всички и да направим албума. Имаше и друга част от мен, която беше по-смирена и се страхувах да не разрушим последните 18 месеца. Спомням си, че го слушах и си казах “Мамка му – адски черен е”. Не бях чувал нещо подобно преди това. Беше страхотно стълкновение на тонове, хаос и структура. И, както съм казвал и преди, този албум звучи адски плътно; толкова плътно, че можеш да го носиш вместо палто. Има необходимото качество. Кара те да си кажеш “мамка му, колко е як”. Аз слушах албума 2 до 3 месеца, когато излезе, после спрях, защото адски много ми напомняше адът, през който преминавах тогава. До преди около 5 години го чух за първи път с други уши и си казах “Мамка му, забравил съм колко е як този албум”. Така, че това определено е албум, който мога да чуя по всяко време и винаги ще се гордея с него, изненадан от усещането на жестокост и насилие.

Днес щеше да бъде ядрена бомба в поле от слънчогледи.

Какво очаквахте от IOWA, когато отидохте в студиото?
Как очаквахте Slipknot на допринесе на света с този албум и на себе си – като личности?

Мисля, че очаквахме да се справим добре, поне колкото с първият албум. Първият албум беше свиреп, но все пак има светлина в тунела. Има много повече мелодия, към която хората могат да бъдат привлечени. IOWA се извисява като Ад. Мисля, че очаквахме “Знаеш ли какво? Да направим социален албум” по време, в което никой не го правеше. Просто излезе на пътя и продавай албума. Имахме “Left Behind“, който беше страхотен сингъл и песен, но не бяхме сигурни дали някой ще я пусне, но те я пуснаха…. за много кратко, защото тогава стана атентатът 11 септември и за нас всичко приключи. Така че, буквално се върнахме до моментът, в който мислехме, че вариантът ни е да го изсвирим на живо и да продадем албума там на място, на всички хора, които са там. Все пак привлякохме вниманието на публиката, но тогава всичко беше прекалено реално и може би не преценихме добре събитията… ние не знаехме, че нещо такова може да се случи. Беше тежко, още повече че всъщност ние бяхме ударената държава. Хората бяха в нещо като “паник режим”. Но албумът IOWA по някакъв начин допринесе на хората да излезят от това положение. Даде им някакво чувство на кураж и им помогна да се изправят и да кажат “Знаеш ли какво? Мамка ти. Няма да ни изплашиш. Ние сме американци, ще се справим.”

Ти може би си спомняш, преди време, хората мислеха, че ние ще дойдем и ще си отидем. Ще сме поредната посредствена банда, която се опира само на това как изглежда. Хората забравиха колко сме талантливи. Всеки албум им напомня за това, което буквално ги вбесява. Точно, когато си мислят, че са измили канала с нас, ние излизаме и си възвръщаме всичко. Това вбесява хората.

Ако IOWA излезе днес, за първи път, каква реакция мислиш, че ще донесе?
Мисля, че ще има същото въздействие, но по друг начин-и все пак толкова осезаемо. Пак същото силно влияние, както тогава, защото звучи различно, дори тогава звучеше по-различно от всичко, което някой беше издавал. Днес щеше да бъде ядрена бомба в поле от слънчогледи. Щеше да покоси всичко. Не казвам нищо за новият метъл, който е на сцената. Казвам само, че албумът е силен и уникален. Този албум, дори 15 години по-късно, звучи и се отличава от останалите. За нас това е доказателство какво трайно наследство може да остави Slipknot. Този албум е ключов елемент за това. Ти може би си спомняш, преди време, хората мислеха, че ние ще дойдем и ще си отидем. Ще сме поредната посредствена банда, която се опира само на това как изглежда. Хората забравиха колко сме талантливи. Всеки албум им напомня за това, което буквално ги вбесява. Точно, когато си мислят, че са измили канала с нас, ние излизаме и си възвръщаме всичко. Това вбесява хората. Първият албум беше прецедент, но IOWA показа на хората, че независимо от обстоятелствата, никой никога няма да разбере каква ще е следващата ни стъпка. Много се гордея от това.

Хората трябва да усетят разрушението на Iowa.

Ти и Клоунът сте споменавали, че след първият албум сте искали да се откажете. Какво ви даде кураж да продължите?
Е, бих искал да кажа някои неща, за хората, които ни накараха да издадем още един албум, но честно казано – беше успокояващо. Аз, Клоунът, Джоуи и Пол щяха да експлодират. Ние се размотавахме и си говорехме готини неща. Една от тях беше тази идея и аз я обикнах, защото тя беше “мамка ви” на цялата музикална индустрия. Само един силно-унищожителен албум и това е. Спомням си вълнението по лицата ни и в сърцата ни. Дори казах на приятелите си – пичове, разделяме се. Те си помислиха, че съм полудял. И после, естествено, друго влияние натежа и си казахме “може би не трябва да се разделяме”.

Така че се замислихме. Спомням си за едно шоу, където нямаше съблекални. Имаше само една конферентна зала и всички бяхме там и някой беше оставил табло за рисуване. Всички от бандата са мъже – може да са очаква, че някой има забравен спрей за рисуване в него. Клоунът имаше и започна да рисува как ще изглежда обложката на следващият албум и, разбира се, тя беше противна – странно, зле нарисувано куче, което пикае. Беше абсурдно. Но после написа “IOWA” и каза “Определено трябва да кръстим следващият албум Iowa”. И всички харесахме името. Спомням си дори когато почти завършихме албума и се появи идея да сменим името. Аз си казах “Не, заеби това, трябва да е Iowa.”

Хората трябва да знаят какво е да израснеш в тази адски дупка. Хората трябва да усетят разрушението на Iowa. Трябваше да опрем нож в глупостите на западна Пенсилвания и да я оставим да умре. Да плюем на нея, докато умира. Знам, заради фактите, че имаше определящо влияние. Имахме името, нека да напишем албума и да продължавам. Като погледна назад, определено това беше правилната идея-съгласен съм. Но в същото време си мисля колко яко щеше да е изкараме адски як първи албум и после да се разделим. Всеки се връща на работното си място и казва “За какво говорят всички? Дори нямам представа какво става”.

Като слушаш IOWA сега, какво би направил по друг начин?
Очевидно сега е лесно, след като знам какви са последствията. Работата е там, че Slipknot винаги сме се гордяли с това, че не падаме в клишета. Точно това е една от причините Iowa да звучи по този начин, като просто избягва клишетата. Но после в много случеи мисля, че се поддадохме на клишетата, което трябваше да бъде дообмислено. Вероятно наркотиците, пиенето и т.н. – всичко ни повлече. Но ние не му позволихме да стигне до музиката, а само до нас. Сещаш ли се? То ни завъртя по много тъмен начин. Някои от нас излязоха от това, но други не успяха. Не бих казал, че щях да променя нещо само, за да не съм на мястото, на което съм в момента. Очевидно е, че не бих искал да губим някои хора. Да се обърнеш назад е най-добрият начин да видиш нещата заради “бих, трябваше, можеше”. От днес е трудно да погледна толкова назад, но мисля, че ако питаш който и да е от тези, които все още са тук (дали ще променят нещо) – никой не би променил нищо. Това е пътят който поемаш, това е пътят, който трябва да следваш, защото ако не минеш по този път, нямаше да водим този разговор сега.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР